Норвежкият фауст в Театър "София"
Линк към статията: Норвежкият фауст в Театър "София"
Литературен вестник, брой 7, 2022г, страница 8
„Пер Гюнт“
от Хенрик Ибсен
Режисьор Катя Петрова, сценограф и костюми Борис
Дачев и Михаела Добрева, хореография Анна Пампулова,
композитор Христо Йоцов, визуална среда Момчил Алексиев,
звуков дизайн Светлозар Георгиев. Участват: Александър
Тонев, Ириней Константинов, Йоанна-Изабелла Върбанова,
Лора Мутишева, Михаил Милчев, Невена Калудова, Неда
Спасова, Николай Върбанов, Николай Димитров, Пламен
Манасиев, Елеонора Иванова, Юлиян Рачков, Неделин
Найденов, Антон Димитрачков, Емилия Тончева, Ралица
Нейкова, Александър Гочев, Марина Хараламбова
Театър „София“, премиера 4 и 15 февруари 2022 г.
Една от най-дългоочакваните премиери не само за Театър
„София“, а въобще за театралните зрители на столицата
и нейните гости – „Пер Гюнт“, успешно пое въздух през
месец февруари, сезон 2021/2022 г. Представлението е
проект на театъра съвместно с Норвежкия финансов
механизъм и Университета в Осло, Норвегия.
Два сезона по-късно, след последно поставения текст на Хенрик Ибсен
в София – „Дивата патица“ на режисьора Крис Шарков
в Народния театър „Иван Вазов“, имаме възможността
да наблюдаваме режисьорската интерпретация на Катя
Петрова върху пиесата „Пер Гюнт“.
Заедно с „Бранд“ (1866) „Пер Гюнт“ (1867) е пиеса,
характеризирана от самия автор като драматическа
поема, написана в естетиката на мерената реч. Все още
силно повлияна от периода на Романтизма пиесата е с
типичната структура на романтически текст за сцена –
епически характер, главен персонаж, който търси себе си,
търси отговори на фундаменталните за човека и неговото
съществуване въпроси, сам над безкрайно поле от знания
и събития. Едно от най-големите предизвикателства,
които се изправят пред режисьора при работа с такъв
тип текстове е успешното постигане на триединството
за място, време и действие. Разказът на пиесата ни
отнася в различни географски ширини. Нарушена е и
времевата линия, което тотално разрушава естествената
последователност на сценичното време и действие.
Авторът изгражда образа на персонажа посредством
неговото съществуване в текста, а рефлексиите от
заобикалящата го среда изграждат Пер Гюнт, който в
последното действие се превръща в свой собствен съдник.
В режисьорския прочит на Катя Петрова актьорският
образ на Пер е разделен на две части. В първата част е
изигран от Александър Тонев – младият и енергичен Пер
Гюнт, който преобръща няколко пъти кълбото с цел
да преоткрие себе си. Образът, който
изгражда Александър, е близък до персонажа
и е силно присъстващ на сцената. В по-
голямата част от времето той е самият Пер в ролята на някого,
без значение дали е поданик или фараон.
Но с образа си Александър не създава крайна граница
в поведението си и като че ли целенасочено остава верен на
Пер Гюнт, чрез който достига до останалите образи.
Вторият образ на Пер е изграден от Ириней Константинов.
Той пресъздава завърналия се пътешественик. Беглецът,
който вече се е уморил да преследва мислите си и
едновременно да бяга от тях. Именно чрез тази разлика
между младия и стария Пер Гюн Ибсен съсредоточава
натрупването на времето, като по този начин построява
образа на персонажа. Катя Петрова успешно достига до
това построяване. В частта на младия Пер действието
трупа заряд и събира запаси енергия, така че във втората
част, в края, да може събраното да се разлее по сцената и
персонажът непримирено да търси изход от ситуацията.
Частта на възрастния Пер, благодарение на смислово-
композиционната рамка на режисьора, работи в тази
посока. Ириней Константинов в ролята създава образа на
възрастния Пер. Силно изразена индивидуалност и воля,
която не може да бъде пречупена лесно. Пер е изграден
като поучител, мъдрец, разбрал и наживял живота си,
обърнат директно към публиката, от време на време
досадно притеснен от Леяря на копчета. Но съпротивата
не цели Пер да предаде наученото, да сподели опита си.
Съпротивата в пето действие идва от факта, че той
се завръща в родината си, в която тролите са все още
такива, каквито са били при неговото заминаване, нравите
са отново същите, а съдбата му да бъде претопен в
тази стара образност, от която едва е успял да избяга, е
неговият най-голям кошмар. Въпреки това от режисьорска
гледна точка построената рамка затваря действието
и концентрира живота на Пер в непостоянна величина.
Това спомага за изграждането на образа по зададения от
автора начин и още от самото начало, при срещата на
младия и стария Пер, отваря паралелното пространство на
действие – съзнанието на персонажа.
Много силно присъствие и впечатление оставя начинът,
по който е изграден образът на тролите. Това е гранична
сцена между реалния и фикционлания свят за самия Пер,
в която действието се развива паралелно. Сценичната
интерпретация на тази сцена наподобява естетиката на
Морис Метерлинк и разсъжденията му за въображаеми
свят. Костюмите и поведението на актьорите в образа
на тези човекоподобни същества е впечатляващо. Невена
Калудова изгражда невероятна роля чрез поведението
на тялото си и начина, по който се изразява докато
комуникира с Пер. Сцени натоварени с динамика и
напрежение, изразени чрез специфичното присъствие на
актьорите. Друг подобно добре изграден образ е този на
Леяря на копчета, изигран от Михаил Милчев. Езикът на
тялото му, накъсаните движения и походката, напомнят
за стрелките на часовника и изтичащото време на Пер
Гюнт. Присъствието му на сцената е съпроводено от
интимна кукленост, която обогатява образа, създавайки
нереално внушение. Леярят е като фикция, възприеман като
метафора за съдбата – невидима сила, която преследва
човек в живота му, плод на въображението, образ на
съзнанието му.
Тази метафорична и сюрреалистична изразност присъства
и в пространствените решения. Сценографията е
съобразена с бързо променящите се картини в действието.
Изобразяването на интериора и екстериора се осъществява
посредством няколко дървени стълбища и рамки на
врати. Визуалната среда на представлението спомага за
образността на пространствените картини. Посредством
нея публиката е въвлечена в същите води, в които плава
корабът на Пер и в скандинавските планински пейзажи, при
които той се завръща. Но също така визуалните ефекти
на моменти изглеждат като импровизация или като
допълнително обяснение на вече казаното в диалога.
Режисьорската интерпретация на Катя Петрова върху
текста на Хенрик Ибсен „Пер Гюнт“ е категорично
заявен различен подход към драматичен текст, но сякаш
оставен на моменти незавършен. Към текста е подходено
с характер и с различна, интересна гледна точка, която
е недокрай развита на места в интерпретацията.
Изведени са характерните за пиесата теми. Много добре
са пресъздадени социалните образи зададени от автора.
На преден план е засегната темата за приспособяването
и разбирането му днес като актуална необходимост.
Представлението притежава нехарактерна кукленост,
която му придава друг мистично-приказен заряд.
Визуалните ефекти и музикалната среда допринасят за
нереалистичната атмосфера на действието. Светът
на безкрайните въпросителни е актуален проблем в
съвременната действителност и представлението успешно
застава зад така формулирания от автора проблем, породен
в рождението на модернизма.
-Михаил Тазев
